Авторите на изследването оценяват връзката между физическата активност през свободното време (LTPA) и риска от смъртност по всякаква причина, като използват кохорта от близнаци на възраст 18-50 години от 1975 г. LTPA е оценена чрез въпросници през 1975, 1981 и 1990 г. и е категоризирана като заседнал, умерено активен, активен и силно активен.
Смъртността е наблюдавана от 1990-2020 г., като резултатите показват, че участниците в заседналата група са изложени на по-голям риск от смъртност по всякаква причина през този период, отколкото която и да е от трите активни групи. И все пак разликата в риска беше намалена след корекция за други променливи, свързани със здравето, и след изключване на участниците, които съобщават за определени хронични заболявания към 1990 г., нито една от активните групи не демонстрира статистически значимо по-нисък риск от групата на заседналия живот.
Докато авторите заключиха от тези данни, че очевидните обратни връзки между LTPA и риска от смъртност се дължат на объркване от други променливи, свързани със здравето, изследването е пълно с критични недостатъци. Освен информацията за смъртността, всички данни идват от въпросници за самооценка през 1975, 1981 и 1990 г. – преди 30-годишното проследяване на смъртността дори да е започнало. Дори и при най-добрите обстоятелства, данните, докладвани от самите вас, са обект на безброй пристрастия, но можем ли наистина да вярваме, че навиците за упражнения в ранна зряла възраст ще се запазят през следващите 30 години?
Освен това, моделът за анализ, който не показва ефект на LTPA върху смъртността за която и да е от активните групи в сравнение с групата на заседналия живот, изключва участници с анамнеза за стенокардия, инфаркт или диабет през 1990 г. – практика, която е валидна само ако е “базова линия” възниква преди излагането на интерес. В настоящото проучване „базовата линия“ за смъртността (т.е. интересуващият се резултат) беше дефинирана като края на събирането на данни за интересуващата се експозиция (т.е. LTPA), което означава, че всяка разлика в здравето между групите от 1990 г. може да има са причинени от разлики в LTPA.
По този начин, докато това проучване може да грабне заглавия с твърдението, че оспорва общоприетата мъдрост по отношение на упражненията и дълголетието, то не успява да достигне високата летва, необходима за преобръщане на планината от доказателства в подкрепа на принципа, че физическата активност насърчава по-дълъг и по-здравословен живот.