През последните години все по-голям интерес се отделя на използването на генетиката за създаване на персонализирани диети за оптимизиране на метаболитните реакции към приема на храна, но има ли доказателства, че такива „ДНК диети“ наистина осигуряват полза за загуба на тегло?
Генетиката влияе върху способността ни да преработваме определени храни, така че е разумно да мислим, че можем да използваме генетичните вариации в усвояването на хранителните вещества и метаболизма, за да проектираме индивидуализирани диети, които насърчават загуба на тегло – концепция, подложена на изпитание в скорошно рандомизирано проучване.
Субектите с наднормено тегло или затлъстяване са били подложени на генетично изследване за варианти в десет гена, свързани с метаболитни реакции към хранителни въглехидрати или мазнини. Въз основа на тези варианти, участниците бяха определени като „реагиращи на мазнини“ или „реагиращи на въглехидрати“. След това участниците бяха назначени да получат диета с ограничено съдържание на калории или съобразена с техния генотип (съвместима с генотипа, напр. реагиращи на мазнини на диета с високо съдържание на мазнини) или в противоречие с техния генотип (несъответстваща на генотипа, напр. реагиращи на мазнини на висока – въглехидратна диета), което води до общо четири групи.
До края на 12-седмичната интервенция всички групи показват намаление на процента на телесните мазнини и общото телесно тегло, но авторите не наблюдават статистически значими разлики между групите в нито един от показателите, независимо дали участниците са били на диета, съобразена с генотипа или несъответстваща на генотипа диета. По този начин генетично съгласуваните и несъгласуваните диети дават едни и същи резултати, което показва, че общата им намеса – а именно калорийното ограничаване – има много по-голямо въздействие върху телесното тегло и телесните мазнини, отколкото дали диетата е в съответствие с генетичните предразположения.
Най-вероятното обяснение защо интервенционните групи не се различават по отношение на резултатите е, че в момента на нутригенетиката просто липсва необходимата точност, за да възвести ера на „прецизно хранене“, отчасти защото познанията ни за метаболизма и генетиката все още са доста ограничени. Въпреки че в момента има твърде много неизвестни, нашето разбиране както за генетиката, така и за енергийната хомеостаза е изминало дълъг път за сравнително кратко време и е възможно генетичният подход към диетата да бъде жизнеспособна опция в бъдеще. Но това бъдеще е все още много далече и както показват резултатите от това проучване, в момента няма биохак, който да ни предлага начин да заобиколим двете изпитани и верни изисквания за отслабване: някаква форма на калорийно ограничение и поддържането му с течение на времето.