Въпросът за наличието на хормони във водата е свързан с възможността за замърсяване на водните ресурси. Хормони и други фармацевтични вещества могат да попаднат във водата чрез различни източници, като например отпадни води от пречиствателни станции, селскостопански отток и дори чрез домашни продукти, които съдържат хормони и чрез урината.
Основни източници на хормони във водата:
- Фармацевтични отпадъци: Медикаменти, които съдържат хормони, като контрацептиви или хормонални терапии, могат да се изхвърлят чрез урината или неправилно изхвърляне на лекарства.
- Селскостопански практики: Хормони, използвани в животновъдството за стимулиране на растежа на животни, могат да попаднат във водата чрез оттока от ферми.
- Козметични продукти: Някои козметични продукти съдържат естрогени и други хормони, които могат да попаднат във водните ресурси.
Как урината попада във водата: Човешката урина, както и други отпадни води от домакинствата, попадат в канализацията и след това се транспортират до пречиствателни станции. Там водата преминава през различни етапи на пречистване, които включват физически, химически и биологични процеси, за да се отстранят замърсители, включително микроорганизми и химични вещества.
Рециклиране на вода: След като водата е пречистена, тя може да бъде върната обратно в реките, езерата или подземните водоизточници. В зависимост от местоположението, тази вода може да бъде използвана повторно като източник на питейна вода. Този процес се нарича „рециклиране на вода“ и се използва в много части на света, особено в региони с недостиг на вода.
Питейна вода: Пречиствателните станции, които се занимават с производство на питейна вода, обикновено разполагат със строги стандарти и технологии, които гарантират, че водата, която достига до крана, е безопасна за пиене. Технологиите за пречистване могат да включват филтриране, хлориране, озониране, ултравиолетова обработка и други методи, които премахват потенциалните замърсители.
Въпреки че в миналото тази идея може да е звучала странно, днес рециклирането на вода се счита за надежден и безопасен начин за управление на водните ресурси. Важно е да се отбележи, че пречистената вода, която се връща в природата или се използва за питейни цели, е подложена на стриктен контрол и е безопасна за консумация.
Пречистване на отпадните води
След като отпадните води попаднат в канализацията, те се насочват към пречиствателни станции. Пречистването обикновено се извършва в няколко етапа:
1. Първично пречистване:
- Механично отстраняване: В този етап се отстраняват по-големите твърди частици чрез процеси като грубо филтриране и утаяване. Частици като пясък, мазнини и твърди отпадъци се отстраняват физически.
2. Вторично пречистване:
- Биологично пречистване: Тук се използват микроорганизми, които разграждат органичните вещества в отпадните води, включително урината. Тези микроорганизми консумират органичния материал като хранителен източник, като по този начин пречистват водата.
3. Третично пречистване:
- Химическо пречистване и дезинфекция: В този етап водата може да бъде обработена с химикали, за да се отстранят допълнителни замърсители като фосфати и нитрати. След това водата се дезинфекцира чрез хлориране, озониране или ултравиолетово облъчване, за да се елиминират патогенни микроорганизми.
Връщане на пречистената вода в околната среда
След като водата е преминала през всички етапи на пречистване, тя обикновено се връща в природата, например в реки, езера или подземни водоизточници. Това е важен етап, тъй като пречистената вода може да бъде използвана за различни цели:
- Иригация: Пречистената вода може да се използва за напояване на земеделски култури.
- Рекреационни зони: Тя може да бъде насочена към езера или други водни обекти, които се използват за развлекателни цели.
- Поддържане на екосистеми: Водата може да поддържа екологичния баланс в природни резервати.
Рециркулация на водата в градските водоизточници
Водата, която е пречистена и рециклирана, може да бъде добавена към резервоарите за питейна вода или директно в градските водоснабдителни системи. След това тя достига до домакинствата чрез водопроводната мрежа и се използва отново за пиене, готвене и други нужди, без потребителите да осъзнават, че тя някога е била част от отпадните води.