Когнитивни ефекти на времето на загуба на сън

 Хроничното недоспиване е свързано с много болестни състояния и е все по-разпространен проблем, като според съобщенията 1 от 3 възрастни в САЩ и Европа не спи достатъчно всяка нощ. Дори една нощ с променен сън може да доведе до метаболитни и хормонални промени при здрави индивиди, което може да допринесе за лошо здраве в дългосрочен план.

Остават обаче въпроси относно това дали коригирането на времето на загуба на сън (т.е. кои конкретни часове сън са загубени) може да повлияе на тези промени. Скорошно проучване се опита да проучи дали метаболитното въздействие на загубата на сън се различава, когато човек загуби сън през първата половина на нощта спрямо последната половина. Това рандомизирано кръстосано проучване оценява влиянието на времето за загуба на сън върху хормоните, регулиращи глада и апетита, сред петнадесет здрави млади мъже с нормално тегло. Всички участници са били подложени на три различни условия на сън, проведени с интервал от 3-5 седмици: (i) загуба на сън късно през нощта, (ii) загуба на сън през ранните нощи и (iii) редовен сън. Субектите получават стандартизирано хранене всяка вечер преди сън и след това им е позволено да пият вода само до 11:00 часа на следващия ден.

Бяха взети кръвни проби за оценка на циркулиращите концентрации на хормоните на ситостта (грелин и лептин) на редовни интервали по време на събуждане и сън. Данните за глада, желанието за ядене и апетита бяха оценени с помощта на скала за самоотчитане. В 08:00, 10:00 и 11:00 часа концентрациите на грелин са били повишени при състояние на загуба на сън късно през нощта, но не и при загуба на сън в ранна нощ или редовни сравнения на съня. Самодокладваните данни за глад, желание за ядене и апетит първоначално са се увеличили сутрин след късна нощна загуба на сън спрямо редовен сън и ранна нощна загуба на сън, но се сближават до 09:00 часа. Въпреки че грелинът е повишен при тези със загуба на сън късно през нощта, сравнението, което постига значимост, е между късно вечер и рано. Нивата на грелин не се различават статистически между загубата на сън през нощта и редовния сън.

Знаем, че загубата на сън е вредна за здравето, така че защо редовният сън да не е по-добър от двете състояния на загуба на сън? Освен това нито една група не се различава значително по отношение на глада или желанието за ядене след 09:00 ч. въпреки разликите в нивата на грелин. Ако участниците са били еднакво гладни и са имали сходни желания за ядене, независимо от модела на съня, можем ли наистина да направим някакви заключения за реалното значение на разликите в грелина? Въпреки че авторите събират кръвни проби на редовни интервали през цялата нощ, те отчитат данни само от сутринта след всяко състояние на сън (07:00-11:00). Без да знаем стойностите на лептин и грелин през нощта, трудно можем да направим заключения за истинското въздействие на времето на прекъсване на съня върху сигнализирането за ситост.

Въпреки че има малко допълнителна представа за времето на загуба на сън, предоставено от това проучване, все пак можем да кажем (въз основа на голям брой доказателства), че добрият сън или сън, който е достатъчно дълъг и последователно планиран, е важен за здравето. Ако по някаква причина трябва да ограничите продължителността на съня, най- добрата стратегия за минимизиране на увреждането на здравето е да осигурите максимално качество на съня.